Портрет на баба

Направете портрет на баба  заедно с децата, които посещават седмичните сбирки на  Сдружение КРЕАТИВНОСТ .

Това е една чудесна бабичка с  червило на устните и руж по бузите, с перлени обици и панделка в побелелите коси.

Необходими са ви цветни листове, памук за побелялата коса на баба, дантелена якичка, направена от пънч за бордур и лепило за хартия.

Сдружение КРЕАТИВНОСТ може да откриете всяка събота и неделя от 14:00 до 15:30 часа в залата на THE HALL на бул. Александър Малинов 51, Младост 3 в София.)

Темата е толкова подходяща и за прекрасното стихотворение За хубавата бабичка на Мария Донева:

Мария:

С пръсти, изцапани със химикалка,
мила, бъбрива, и смешна, и малка.
Още на пътя отчупва от хляба.
Боже, и тя е на някого баба?!

То е направо дори неприлично –
другите баби изглеждат различно –
повече мрънкат и повече шетат,
щом ги погледнеш – накуцват и кретат,
бабешка мафия от поучителки,
с грохнали кокали, пра-пра-родителки.

А пък ей тази, с палтенцето врабешко,
не е прихванала нищичко бабешко,
вечно заета да ръси вълнения,
смешки и мръснички стихотворения.
Нещо с дантела, на слънцето проснато,
нещо невинно, добро, недокоснато,
хубава мисъл, небрежно изпусната,
в миг неуверен – прехапана устната,
вкусно живее, дори допълнително
иска да вземе. И нищо мъчително,
тъжно, погубено тя не споделя.
Тя си живее в безкрайна неделя.

Смешна и шантава бабичка. Само че
има във нея подскачащо пламъче.
Странна е и я избягват съседите.
Тя сам-сама си поправя повредите.
Внуците идват един път в годината.
Тяхната баба за тях е родината,
тяхната малка и весела бабичка,
странна и смешна, и крехка, и слабичка,
бабичка-огън със нейни си навици.
Вечер във скайпа им праща наздравици.

Толкова умна, в добро настроение.
Да e далече си е разхищение.
Плаче на ум, а на глас се шегува
и във един екземпляр съществува.

Христо Батинков

Имало, казвате, мъничка бабичка?
Нито е пълничка, нито е слабичка?
Весела, умничка, бързичка, живичка?
Твърде доволничка, твърде щастливичка?

Стана ми близичка – от разстояние.
Щото и аз съм в това състояние:
дядо с потомство в Америка, в София,
близки стремления и философия.

Дайте имейла ѝ – да си початаме.
Я да не чакаме, да не протакаме.
Един за други ние родени сме.
Нека сме заедно. Пък и ергени сме!

 Вижте още идеи за апликации в КРОКОТАК: