Ракетата нарисувахме с перманентни маркери, за да не се изтрива след всяко надуване на балона. Щипката използвахме само веднъж:) залепваше балона и той не тръгваше веднага… така че е по-добре само с ръка да се държи.

Когато го пуснете той тръгва бързо по предварително опъната връв – е понякога не тръгва, признавам си:)

Един не много успеше опит за мен, но според дъщеря ми бил чудесен:) След като го направихме, тя продъжи да си надува балона и да експериментира  с начинът на опъване на преждата, с дължината на конеца, с наклона.

Затова реших и да го публикуваме в КРОКОТАК – заниманието има развитие и продължение:) Понякога се получава, друг път не.

Имате нужда от балон, сламка и дълга връв, и тиксо.

Всичко се случва много бързо и се налага всеки път да надувате балона отново и понякога да сменяте тиксото…..