От години не купувам мартеници, защото си ги правя сама. За мен това е много важен и истински празник. Много ме развълнува статията на Вихра (www.razvihreno.com) за Баба Марта… много ми е близка, а и идеята за мартенички от солено тесто е страхотна:

Вървя по улиците и не мога да повярвам на очите си. Не знаех, че света имало толкова много бяла и червена прежда. И толкова много мартенички. Сякаш цял един китайски град в продължение на цяла една година е работил само за първомартенските украшения в София… Този път обаче аз няма да си купя от улицата. Ще си ги направя сама всичките – за сина ми, за роднините, за приятели, за близки познати, за себе си, дори за външната врата на дома ми. Харесва ми да си мисля за онези, за които ги сплитам, да си спомням разни случки с тях, приятни емоции, тъжни или хубави споделени моменти. Някога хората не купували мартениците. Ставала рано-рано преди изгрев най-възрастната жена в дома, сплитала мартеницата и с първите лъчи на слънцето я окачвала на вратата на къщата. Връзвала червени конци на ръчичките на децата, пускала да се вее червена прежда или червена престилка на място, което отдалече ще се вижда. И магията за здраве се задействала…. прочети цялата статия