„Привет Крокотак,
отново ви пишем с идея и разбира се със снимки. Лесно е когато у дома имаме четири сръчните детски ръчички, няколко туби боя, ножици и стари кашончета от яйца… Фръц от тук, после от там, и когато четката заподскача из боята в стаята огрява слънчице, от усмивките и вълшебстовото да сътворим нещо заедно. Добре дошла Пролет, моите деца те чакат и те канят да ни дойдеш на гости. Адресът е лесен:

Знаеш ли пътеката край трите бора, там където единият е с прекършен връх от миналогодишната буря?  После десет тихи стъпки през мокрия мъх, при ниската оградка и вече си тук. На входната ни врата виси венец от цветя. Влез с кални галоши и отметни наметалото си от мъгла, при нас грее слънце.“

Ива, кака Вяра, малкото Даренце и почти пролетна Чехия

Публикуваме цялото писмо, толкова е мило:) Благодаря  много за удоволствието от тези снимки  в нашата поща тази сутрин.