Мистър Крокотак

автор Доналд Бисет

Веднъж, когато Луната гледаше към земята, забеляза как едно голямо куче гони малко котенце и лае подире му с всички сили.
-Ей, какъв негодник! – каза си Луната. – Кое ли е това куче? Май че ми прилича на Бъч, дето живее на Хай стрийт. Ами да! Това е Бъч! Ще го науча аз него!
Късно през нощта, щом изгря над Африка, Луната се поогледа за своя приятел мистър Крокотак.
Мистър Крокотак беше много необикновенно животно. От едната страна беше котарак, а от другата – крокодил. Той беше единственото такова животно в света и живееше сам-самичък в една малка пещера в Африка, където никой не можеше да го намери.
-Не се ли чувстваш много самотен? – попита го Луната.
-Съвсем не! – отговори мистър Крокотак.
-Струва ми се, че се чувстваш – каза Луната, -щом като няма кой да те целуне за „лека нощ“.
– Нищо подобно! – пак не се съгласи мистър Крокотак. – Аз съм единственото същество в целия свят, което винаги има кой да го целуне за „лека нощ“. Виж, сега ще ти покажа! – И той се сви на кравай и се целуна за „лека нощ“.
-Лека нощ, драги Кроки! – каза котешкият му край. – Пожелавам ти добър сън!
-Лека нощ, мое миличко котенце!- отвърна крокодилският му край. – Приятни сънища!
-Гледай ти! – учуди се Луната. – Май че съвсем не е лошо да бъдеш крокотак!
-Разбира се! – отвърна мистър Крокотак. – Само че това си има и своите неприятни страни.
– Какви са те? – попита Луната.
-Ами когато вървя напред- отвърна мистър Крокотак, – задният ми край трябва да върви назад. А когато вървя със задницата напред, предницата трябва да върви назад. Понякога съвсем не ми е ясно дали се връщам, или отивам.
– Аха, разбирам – каза Луната. – А сега слушай, искаш ли да ми сториш една добрина? В Англия има едно много лошо куче, което вечно гони котките. Ако някоя нощ отидеш при него и му покажеш котешкия си край, то сигурно ще те подгони. Тогава ти се обърни и го изплаши с крокодилския си край. Сигурно след това вече няма да гони котките.
-Дадено! – съгласи се мистър Крокотак. – Ей сега ще го оправя!
Той отиде в Англия, а Луната огря ярко задния двор на съседите на Бъч. Мистър Крокотак легна с крокодилския си край в сянката на едно дърво. Котешкият му край остана да се вижда под лунната светлина.
Щом на Бъч му се стори, че забелязва котенце, той излая, скочи през оградата и се нахвърли отгоре му. Ала какъв беше неговият ужас, когато вместо малко котенце видя, че пред него стои един крокодил, и то страшно разярен.
Горкият Бъч хукна да бяга и си пое дъх чак като се намери на сигурно място – кошницата, в която спеше в кухнята.
– Вече никога няма да гоня котки! – зарече се той.
Ох, колко се смяха Луната и мистър Крокотак:
След малко мистър Крокотак се прозина и каза:
-Не е зле да подремна малко. – И си легна.
-Лека нощ, драги Кроки! – каза котешкият му край.
-Лека нощ, мое малко котаранче – отвърна крокодилският край. – Приятни сънища!