крокотак » Крокотак хареса!

Принцесешки истории и други необикновени случки

крокотак — Wed, 12 Oct 2011 08:31:46 +0000

Обичам да откривам сама книгите по рафтовете на книжарниците. Там и открих книгата на Катя Антонова -”Принцесешки истории и други необикновени случки“… малка, красива и забавна. А докато я разглеждах, прочетох и първата приказка. На моята принцеса също се хареса.

Затова в КРОКОТАК пишем за тази книжка. Защото е хубава, съвремена и с прекрасни илюстрации, дело на пет различни художника.

Книжката се предлага в онлайн магазин КРОКОТАК.

Февруари. Студ и училище. Едно 7-годишно момиченце всяка вечер получаваше от майка си чисто нова приказка за лека нощ. И така, в продължение на 12 вечери. Аз съм майката на това момиченце…
Двете много се забавлявахме, докато писахме и четохме. Но според нас, колкото повече хора се забавляват, толкова е по-весело! Затова решихме да позабавляваме и вас. Взехме приказките и ги сложихме в книжка. В нея има много усмивки. Ако ви се усмихва – прочетете я!

Facebook страничка на Принцесешки истории и други необикновени случки

Приказки за физиката

крокотак — Thu, 12 May 2011 07:05:46 +0000

Това е пълната колекция от предавания “ПРИКАЗКИ ЗА ФИЗИКАТА в интернет.

Жалко, че спряха съботното предаване “Добър ден, господин Жасмин!” (правено от същият екип) – имах цял час свободно време и едно дете, залепено за телевизора от интерес:)

За моя най-голяма радост, тези серии се предпочитат повече от детските канали по телевизията:) Ура!!!

“Мамо, да ти покажа ли как се прави калейдоскоп…….

Вижте още:

Мамо прочети ми пак за крачетата…

крокотак — Fri, 11 Sep 2009 17:02:50 +0000

Признавам си, че купих книжката на Зоя Василева „Весела чета с босите крачета“ преди всичко от професионален интерес (художник е Яна Левиева). Нещо ме смущаваше в корицата, когато я разглеждах в книжарницата. Беше много по-различна от останалите. Сега, след като започнахме да четем стиховете, съм възхитена от тази малка детска книжка. Понякога се налага да повторя, обясня някои по-сложни неща, да разгледаме картинките още по-внимателно и пак препрочетем стихчетата, но всичко това е занимателно и интересно.

МНОГО, МНОГО хубава българска детска книжка!

Книжка за оцветяване-динозаврите

krokotak — Thu, 30 Jul 2009 08:08:03 +0000

Трудно е да се сравняваме с децата в познанията си за динозаврите, когато те са гледали огромно количество книжки, филми и енциклопедии. В нашата книжка за оцветяване сме се опитали да покажем и кажем по-малко за всеки един от интересните динозаври. Оцветявайки ги, децата ще научат имената им, техните навици и особенности. Разпечатайте от ТУК (12 страници).

Покрай работата ми с детските списания се наложи доста неща да си припомня, а и да понауча такива, които не съм знаела. Например за динозаврите. Вече самата аз ги познавам кой какъв вид е:). Е, за това се наложи да понакупя книги, защото информацията от интернет е доста оскъдна. Една от книжките, която ми помогна по-добре да се ориентирам в света на динозаврите, беше “Праисторическият свят”на Ф.Чандлър, С. Таплин и Д. Бингъм( Издателство Фют). Разглежда се непрекъснато удома.

А най-доброто обяснение, за това колко отдавна са живели динозаврите, беше:

“За да добиете представа, какъв огромен период е това, си представете книга от 225 страници, като всяка страница е 1 милион години. Динозаврите играят главната роля през първите 160 страници. Бозайниците се появяват в последната трета част. А ние, хората – едва в началото на последната страница. И чак към края на страницата научаваме че изобщо е имало динозаври.”

Вижте други страници за оцветяване с динозаври.

Любимото ми хранилище за идеи

krokotak — Tue, 28 Jul 2009 13:26:57 +0000

Това е невероятен сайт.

Ще ми се и тук в BG да можехме да съберем достатъчно образователни блогове, с които да се захранва такава банка от креативни идеи. Бих добавила такъв блог към КРОКОТАК. За жалост, откривам само множество линкове към чужди сайтове и нищо родно.

Зелената Жози

krokotak — Mon, 13 Jul 2009 19:26:58 +0000

КРОКОТАК хареса!

Тук ще показваме книжки, които сме харесали и в момента могат да се намерят по книжарниците. (Това е лично мнение и не е обвързано с реклама)

Първата детска книжка с този знак е “Зелената Жози” на Станка Пенчева. Историята е страхотна и е свързана с нас, хората и природата около нас. За илюстрациите – моите поздравнелия.

За деца над 5 години. Цената си заслужава.

За да може на детето всеки ден да му се чете е необходима доста добра библиотека. Насъбрала съм толкова много детски книжки, които просто не стават за четене. Често ми се случва да стоя с часове в книжарниците, докато прегледам огромното количество детските книгите и успея да избера подходяща. Това не е лесна работа!

Мистър Крокотак

krokotak — Thu, 16 Apr 2009 03:54:31 +0000

автор Доналд Бисет

Веднъж, когато Луната гледаше към земята, забеляза как едно голямо куче гони малко котенце и лае подире му с всички сили.
-Ей, какъв негодник! – каза си Луната. – Кое ли е това куче? Май че ми прилича на Бъч, дето живее на Хай стрийт. Ами да! Това е Бъч! Ще го науча аз него!
Късно през нощта, щом изгря над Африка, Луната се поогледа за своя приятел мистър Крокотак.
Мистър Крокотак беше много необикновенно животно. От едната страна беше котарак, а от другата – крокодил. Той беше единственото такова животно в света и живееше сам-самичък в една малка пещера в Африка, където никой не можеше да го намери.
-Не се ли чувстваш много самотен? – попита го Луната.
-Съвсем не! – отговори мистър Крокотак.
-Струва ми се, че се чувстваш – каза Луната, -щом като няма кой да те целуне за “лека нощ”.
- Нищо подобно! – пак не се съгласи мистър Крокотак. – Аз съм единственото същество в целия свят, което винаги има кой да го целуне за “лека нощ”. Виж, сега ще ти покажа! – И той се сви на кравай и се целуна за “лека нощ”.
-Лека нощ, драги Кроки! – каза котешкият му край. – Пожелавам ти добър сън!
-Лека нощ, мое миличко котенце!- отвърна крокодилският му край. – Приятни сънища!
-Гледай ти! – учуди се Луната. – Май че съвсем не е лошо да бъдеш крокотак!
-Разбира се! – отвърна мистър Крокотак. – Само че това си има и своите неприятни страни.
- Какви са те? – попита Луната.
-Ами когато вървя напред- отвърна мистър Крокотак, – задният ми край трябва да върви назад. А когато вървя със задницата напред, предницата трябва да върви назад. Понякога съвсем не ми е ясно дали се връщам, или отивам.
- Аха, разбирам – каза Луната. – А сега слушай, искаш ли да ми сториш една добрина? В Англия има едно много лошо куче, което вечно гони котките. Ако някоя нощ отидеш при него и му покажеш котешкия си край, то сигурно ще те подгони. Тогава ти се обърни и го изплаши с крокодилския си край. Сигурно след това вече няма да гони котките.
-Дадено! – съгласи се мистър Крокотак. – Ей сега ще го оправя!
Той отиде в Англия, а Луната огря ярко задния двор на съседите на Бъч. Мистър Крокотак легна с крокодилския си край в сянката на едно дърво. Котешкият му край остана да се вижда под лунната светлина.
Щом на Бъч му се стори, че забелязва котенце, той излая, скочи през оградата и се нахвърли отгоре му. Ала какъв беше неговият ужас, когато вместо малко котенце видя, че пред него стои един крокодил, и то страшно разярен.
Горкият Бъч хукна да бяга и си пое дъх чак като се намери на сигурно място – кошницата, в която спеше в кухнята.
- Вече никога няма да гоня котки! – зарече се той.
Ох, колко се смяха Луната и мистър Крокотак:
След малко мистър Крокотак се прозина и каза:
-Не е зле да подремна малко. – И си легна.
-Лека нощ, драги Кроки! – каза котешкият му край.
-Лека нощ, мое малко котаранче – отвърна крокодилският край. – Приятни сънища!